Стефан Мавродиев: Лошото е част от пейзажа, но е хубаво
Детство, любов, приятелства, театър и кино, разочарования, пътуване – за всичко това разказва актьорът Стефан Мавродиев в книгата „Играещият човек“, в съавторство с Огнян Панов, която ще бъде представена официално на 16 декември в Младежкия театър. Идеята се роди напълно случайно, обяснява Мавродиев. Огнян Панов дойде при мен и каза: „Искам да напиша биографична книга за Вас“ и аз първоначално отговорих: „Всичко за мен е ясно, няма какво да обяснявам“. Той обаче настояваше и в крайна сметка, се съгласих, разказва актьорът. Писането на книгата се е оказало доста трудоемка работа, защото, освен че е записал и предал спомените на Стефан Мавродиев, Огнян Панов е включил и интервюта с други хора, близки и колеги на актьора. Работата е продължила близо 2 години. Нещата, които са описани, ме засягат много пряко, разказано е всичко важно, включително и по теми, свързани с личния ми живот, макар да бях решил да не се занимаваме с него, коментира Стефан Мавродиев. Всичко там е лично, разказвам за хора, които вече ги няма, за времето, което съм преживял, за раните, за взаимоотношенията, за илюзиите и желанията, отбелязва той и добавя, че „винаги си казва всичко“. Книгата не показва само неговата гледна точка. В нея са и реакциите на света към моето присъствие – мнения, публикации във вестници, коментари в чужбина, обяснява актьорът. Не може да отговори какво от миналото си е споделял с най-голямо вълнение. При мен всичко е вълнение, няма нито един миг, който да не е вълнение, казва Стефан Мавродиев. Запитан кои са повече – лошите или добрите спомени, Стефан Мавродиев е категоричен: „Всичко е хубаво“ и пояснява, че лошото е част от пейзажа, но е хубаво, като живеенето. Човек минава през много неща, те му служат като урок. Учи се, до последно получава своите поредни уроци от живеенето, допълва той. И казва, че всичко, което му се е случило, е неизменна част от него. „Миналото съществува в мен, всичко, което се е случило, е с мен непрекъснато“. Много внимава с преценките за някои неща. „Защото човек не трябва да прекалява и да бъде разказвано със злоба нещо, което не се е получило. Просто е трябвало така да стане и е станало така. И толкова“, е изводът, до който е стигнал. Обяснява, че заглавието на книгата е свързано с идеята за „хомо луденс“, развита от Йохан Хьойзинха, според когото играта може да се разглежда като един от фундаменталните духовни елементи на живота, а културата възниква „под формата на игра“. Още от деца за нас играта е истинското опознаване на света, посочва Стефан Мавродиев. „Освен това моята професия е да играя театър. Аз съм „играещият човек“, отбелязва той. Но допълва: „Знаете ли всъщност кой е главният герой в театъра – публиката. Когато влезе в залата, тя също започва да играе. И в момента, в който започне да играе, тя вече е твоя, играе под твоето ръководство“. Ако не е играещият човек в залата, няма да има никакъв театър, няма да се получи, смята актьорът и коментира: „Човекът е така създаден, че играта е част от него, от живота, и това важи за абсолютно всеки. А театърът е съществена част от живота, в края на краищата“.
|
|
На бюрото
Сидни Ренде изследва новата ера на славата в I Could Be Famous
Феноменът на славата е преминал през значителна трансформация през последните десетилетия. В миналото, известността беше привилегия, запазена за малък брой звезди, които се възприемаха почти като свети личности. През 50-те години на миналия век, Мерилин Монро ...
Валери Генков
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Как Лейла Слимани и Люси Борлето разкриват тъмната страна на детегледачката в „Нежна песен“
Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата на Нов български университет организират интригуваща среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 22 януари от 18:00 часа в Медиатека ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Малките бандитковци канят децата да рисуват и играят в библиотеката
На 24 януари, събота, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще бъде домакин на ново събитие, свързано с малките кучета от Общинския приют за безстопанствени животни. Събитието, организирано от детския отдел на библиотеката и доброволческ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Фабиана Биа Кусумано разкрива дълбочината на любовта и човешките емоции
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
Ученикът от Природо-математическа профилирана гимназия „Свети Климент Охридски“ в Монтана, Матей Минев, отново привлече вниманието на специалистите в сферата на информационните технологии. Неговата иновация, представляваща библиотека за невронни мрежи с три различни приложения, бе отличена на 26-ата ученическа конференция на Ученическия институт по математика и информатика на БАН.
Мат ...
|
Експресивно
Илко Димитров представя „Извън кръга“ с проф. Александър Шурбанов и проф. Георги Каприев
Добрина Маркова
|
|
08:00 ч. / 07.12.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5045 |
|
Детство, любов, приятелства, театър и кино, разочарования, пътуване – за всичко това разказва актьорът Стефан Мавродиев в книгата „Играещият човек“, в съавторство с Огнян Панов, която ще бъде представена официално на 16 декември в Младежкия театър.
Идеята се роди напълно случайно, обяснява Мавродиев. Огнян Панов дойде при мен и каза: „Искам да напиша биографична книга за Вас“ и аз първоначално отговорих: „Всичко за мен е ясно, няма какво да обяснявам“. Той обаче настояваше и в крайна сметка, се съгласих, разказва актьорът. Писането на книгата се е оказало доста трудоемка работа, защото, освен че е записал и предал спомените на Стефан Мавродиев, Огнян Панов е включил и интервюта с други хора, близки и колеги на актьора. Работата е продължила близо 2 години.
Нещата, които са описани, ме засягат много пряко, разказано е всичко важно, включително и по теми, свързани с личния ми живот, макар да бях решил да не се занимаваме с него, коментира Стефан Мавродиев. Всичко там е лично, разказвам за хора, които вече ги няма, за времето, което съм преживял, за раните, за взаимоотношенията, за илюзиите и желанията, отбелязва той и добавя, че „винаги си казва всичко“.
Книгата не показва само неговата гледна точка. В нея са и реакциите на света към моето присъствие – мнения, публикации във вестници, коментари в чужбина, обяснява актьорът.
Не може да отговори какво от миналото си е споделял с най-голямо вълнение. При мен всичко е вълнение, няма нито един миг, който да не е вълнение, казва Стефан Мавродиев.
Запитан кои са повече – лошите или добрите спомени, Стефан Мавродиев е категоричен: „Всичко е хубаво“ и пояснява, че лошото е част от пейзажа, но е хубаво, като живеенето. Човек минава през много неща, те му служат като урок. Учи се, до последно получава своите поредни уроци от живеенето, допълва той. И казва, че всичко, което му се е случило, е неизменна част от него. „Миналото съществува в мен, всичко, което се е случило, е с мен непрекъснато“. Много внимава с преценките за някои неща. „Защото човек не трябва да прекалява и да бъде разказвано със злоба нещо, което не се е получило. Просто е трябвало така да стане и е станало така. И толкова“, е изводът, до който е стигнал.
Обяснява, че заглавието на книгата е свързано с идеята за „хомо луденс“, развита от Йохан Хьойзинха, според когото играта може да се разглежда като един от фундаменталните духовни елементи на живота, а културата възниква „под формата на игра“.
Още от деца за нас играта е истинското опознаване на света, посочва Стефан Мавродиев. „Освен това моята професия е да играя театър. Аз съм „играещият човек“, отбелязва той. Но допълва: „Знаете ли всъщност кой е главният герой в театъра – публиката. Когато влезе в залата, тя също започва да играе. И в момента, в който започне да играе, тя вече е твоя, играе под твоето ръководство“. Ако не е играещият човек в залата, няма да има никакъв театър, няма да се получи, смята актьорът и коментира: „Човекът е така създаден, че играта е част от него, от живота, и това важи за абсолютно всеки. А театърът е съществена част от живота, в края на краищата“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Проектът за дигитализация на почерка на Райна Княгиня е уникален за жените в историята
Националната кръгла маса в Панагюрище стана сцена на представянето на иновативния проект „Почеркът на Райна Княгиня като дигитален шрифт“. Събитието, организирано по случай 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня, привлече вниманието на ...
|
Избрано
Професор Жоржета Назърска за трансформацията на Райна Княгиня в национална героиня
Националната кръгла маса, проведена на тема „Райна Княгиня: 170 години вдъхновение и културно наследство за Панагюрище“, събра множество специалисти и любители на историята, които обсъдиха значението на революционерката в българската култура. ...
|
Луиджи Пирандело разкрива разликата между комичността и хумора в "Хуморът" от 1908 година
|
Ако сте поропуснали
Неаполитанската „казима“: От улицата до културата – какво стои зад този уникален термин
В италианския диалект на Неапол, терминът "казима" (cazzimma) е изключително интересно и сложно понятие, което трудно може да бъде преведено на български. Думата е описваща смесица от негативни черти като егоизъм, злоба, хитрост, арогантност и стиснатост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |